Обстоятелствата по откриването: Твърдения на Eszter Tamás.

Между 1974 г. и 1990 г. работех в Заир, бившето Белгийско Конго и сегашната Демократична република Конго, като учител по химия в средно училище и колеж. Преодолях различни тропически болести като малария, амебиаза, паразитози, но всички те имат ефективни антидоти, предписани от съвременната медицина. Беше през есента на 1979 г., когато аз започнах да се чувствам наистина болна. Имах болки в гърба, нерядко и мигрена, зачестиха и проблемите ми със стомаха и червата. Приятелите ми лекари се опитаха да ми помогнат, но напразно. Никое лекарство не помогна. През март 1980 г. посетих съпруга си на работното му място, плантация за Нянджийски хинин, от където заедно посетихме близката болница в Walungu и работещите там монахини-мисионери. Моето здравословно състояние, наред с това на други хора, беше споменато и нашите домакини ми предложиха да пробвам с една от местните билки: ако се съглях, сестрата щеше да ми даде най-често използваната билка, която нямаше да ми навреди, но можеше да бъде от полза. Тя ме заведе със себе си в градината и ми показа едно доста обикновено диво растение. Каза ми да взема 5 стръка, да направя чай (запарка) и да го пия по малко, през целия ден.Съгласих се и започнах да го приемам на следващия ден. Още на третия ден запекът ми спря и след 10 дни се почувствах здрава. Резултатът беше толкова изненадващо добър, че не смеех да спра да пия чая. Симптомите ми изчезнаха, но аз не знаех причината за болестта ми. Всички местни хора знаеха и традиционно използваха това растение, като лек при много и различни симптоми. Те го използват срещу главоболие с неизяснена причина, при болки в стомаха, висока температура, диария, запек, кашлица или когато нямат апетит или когато бързо губят тегло, а когато имат спазми или гадене те смесват това растение с храната си. Както и да е, растението ми помогна, въпреки че аз все още не знаех името на болестта, с която се сблъсках.